Home :: Encyclopedia :: Subject Catalog :: Guides :: Library :: Your Account


Navigator
  • Home
  • Account
  • New Password
  • Site Map
  • Forums
  • Books
  • Encyclopedia
  • Infobase
  • Topics
  • Post News
  • Back Issues
  • Members
  • Religion Map
  • Downloads
  • Web Links
  • Search Site
  • Anecdota
  • Feedback




  • Dictionaries
    · Yoga Dictionary
    · Indian Philosophy
    · Hindu Religion
    · Buddhist Dictionary
    · Jaina and Jainism
    · Sanskrit-English
    · Eastern Mythology
    · Philosophy and Psychology
    · Esoteric Dictionary
    · Open Wisdom Library




    Guides
    · Subject Index
    · World History
    · Meditation Music
    · Oriental Medicine
    · Martial Arts




    Oriental Top

    Oriental Top 10 Sites




    User Info
    Welcome, Guest
    Nickname
    Password
    (Register)
    Membership:
    Latest: RataapepHaw
    New Today: 2
    New Yesterday: 11
    Overall: 7133

    People Online:
    Visitors: 18
    Members: 1
    Total: 19

    Online Now:
    01: dealseovenda




    Wisdom Quote
    Knowing the self is enlightenment; knowing the others is delight.
    Canibal wisdom




    More Guides
    · Travel East
    · Buddhism
    · Oriental Kitchen




    Indopedia
    ·Gurutva
    ·Laghutva
    ·Karkasatva
    ·Slaksnatva
    ·Teja
    ·Prthvi
    ·Visamagandha
    ·Amagandha
    ·Durgandha
    ·Sugandha

    read more...





    PRAKRTI

    ПРАКРИТИ ("творкиня"), термин в *Йога и *Санкхя за природата, или сътворението. Макар думата да не се появява преди *Бхагавадгита (3.29) и *Шветашватара-упанишада (4.10), основополагащото понятие е било известно много по-рано и често е наричано *авякта ("непроявено"). Обозначението *пракрити първоначално се използва и за осемте основни еволюта на природата: непроявеното (*авякта) измерение на природата, което *Патанджали нарича *алинга; висшият ум (*буддхи); "Аз-факторът" (*ахамкара); и петте елемента (*бхута). В *Бхагавадгита (7.4) *Кришна говори за тези осем подразделения или принципи (*таттва) като негова "низша природа", докато "висшата природа" е "жизненият принцип" (*джива-бхута), означаващ Аза (*пуруша).
            *Индуизмът разглежда *природата като многоизмерна йерархична организация, простираща се от видимата сфера, състояща се от петте *елемента, до трансценденталната първопричина (*прадхана), или "коренната природа" (мула-пракрити). Видимото измерение е обозначено като "грубо" (*стхула), а всички други скрити измерения са наречени "фини" (*сукшма). *Санкхя традицията е развила най-изтънчения модел, обясняващ постепенната еволюция (*паринама) от трансценденталната сърцевина на природата до проявената сфера, достъпна за петте сетива (*индрия). Този модел е възприет и приспособен от повечето школи на *Йога и *Веданта. В неговите разнообразни форми той служи като своего рода карта за *йогина, който се стреми да се придвижи в *съзнанието от външното към вътрешното, след това към трансценденталното измерение на природата и накрая отвъд орбитата на Природата до транскогнитивния *Аз.
            Според метафизиката на *класическата Йога и *Санкхя природата във всички нейни аспекти е съвършено неодушевена. Само трансценденталният Аз, *пуруша, се наслаждава на *Съзнанието. Докато Азът е съвършен и вечно неподвижен, един същински наблюдател (*сакшин), на природата е свойствено движението. Нейната динамика се дължи на взаимодействието на трите типа първични съставни елементи (*гуна): *саттва, *раджас и *тамас. От тяхното съчетание е изтъкан целия модел на космическото съществуване, от висшето до низшето. *Гуните лежат в основата на всички материални и психически реалности. *Умът и *егото са изброени сред материалните феномени, които са просветлени чрез неизменното трансцендентално Съзнание, или *чит.
            Взаимоотношенията между предполагаемо неодушевената природа и изключително съзнателния *Аз се оказват философска трудност. В *Махабхарата (12.303.14 и сл.) това взаимоотношение се сравнява с отношението между муха и смокиня, риба и вода, огън и огнище. По-късните мислители се борят с епистемологичния въпрос как една радикално трансцендентална Аз-монада би могла да изпитва каквото и да било.
            В *класическата Йога *природата е наречена също "видимата" (*дришя), докато *Азът е известен като "виждащият" (*дращри) или "силата на виждането" (*дрик-шакти). Отношението между тези два върховни принципа е на "предустановена хармония" (*йогята). В литературата от коментари върху *Йога-сутра тази съответност между *пракрити и *пуруша се обяснява чрез доктрината за отражението (*пратибимба): "*Светлината" на трансценденталния Аз се отразява най-висшия, или най-финия аспект на природата - *саттва. Когато *саттва на съзнанието е толкова чиста, колкото трансценденталния Аз, състоянието на "абсолютна обособеност" (*кайваля), или *освобождение, бива постигнато.

    * * *
    Please note, this is an International knowledgebase, so the above entry may contain texts in French, German, Russian, Bulgarian, Sanskrit, Pali, Tibetan, Japanese, Chinese, and English.

    More about PRAKRTI

    Explore the World Largest Books Database for PRAKRTI  Explore the Oriental Subject Index for PRAKRTI  Explore the Orientalia Guides for PRAKRTI  Explore the Oriental Encyclopedia for PRAKRTI  Explore the World's Largest Open Encyclopedia for PRAKRTI

     

    [ Go Back ]

    * * *
    ORIENTALIA recommends: